По-голямото налягане и повече кислород НЕ винаги са по-добри Неврологичните показания обикновено се лекуват между 1,3 и 2,0 АТА, а системните индикации между 2,0 и 3,0 АТА.
In some patients, starting at a more neurologic level because of overall foundational health status (including detox potential and overall inflammatory load) is best due to neuroinflammation.
Основните проучвания, насочени към оптимизиране на притока на кръв към мозъка и системно, са направени през 70-те години на миналия век и изглежда, че 1,3 АТА до 2,0 АТА е по-скоро неврологично налягане / ЦНС, докато 2,0 АТА или повече е по-скоро системно налягане. Това означава, че ще видите по-голям приток на кръв към мозъка при 1,3 до 2,0, отколкото когато навлезете по-дълбоко и обратно (когато системно се отбележи по-голям кръвен поток).
Причината, поради която мисля, че това се случва е, че знаем, че мозъкът е по-чувствителен към кислород и налягане – особено мозъци, които са наранени, възпалени и вече са подложени на по-голям оксидативен стрес – и че при някакъв праг (може би около 2,0 средно за повечето хора, но още по-малко, ако мозъкът е супер стресиран). Оксидативният стрес, който възниква в мозъка с последващо вазоконстрикция, води до цялостно намаляване на мозъчния кръвен поток и по този начин дифузия извън кръвоносните съдове, за да попадне в тъканните легла и да насити клетките с кислород. Изглежда, че има сладко място, където повече кислород и налягане помагат, а твърде много има обратен ефект, като камбанова крива. Или зона на голдилокс,. Разбирате го! И има няколко проучвания, които показват това, включително едно при пациенти с травматични мозъчни наранявания, лекувани при по-дълбок натиск, които всъщност се влошават, когато отидат по-дълбоко в сравнение с плацебо групата (ПРОУЧВАНЕ).
За разлика от това, по-ниските количества кислород и налягане, които са най-добри за мозъка, не изтласкват кръвта системно и когато навлезете по-дълбоко, правите това по-добре. Знаем също, че колкото по-дълбоко навлизате, толкова повече стволови клетки от костен мозък се освобождават, въпреки че трябва да спомена, че това може да не е така за мозъка. Защото, ако си спомняте, има не само циркулиращи стволови клетки, изтласкани от костния мозък по време на HBOT, но има и локализирани прогениторни клетки в тъканите, които също се стимулират да произвеждат зрели клетки в тази конкретна тъкан. Така че смятаме, че неврологичните стволови клетки вероятно са стимулирани да растат нови клетки при по-леко налягане.
Едно от най-плодотворните изследвания в тази област на разликите в налягането и вероятно бащата на неврологичния HBOT е д-р Пол Харч. Той, заедно с Ричард Нойбауер във Флорида, публикува първите проучвания за по-лекия натиск при мозъчни увреждания в края на 1990-те и началото на 2000-те години и оттогава стотици статии по целия свят използват по-лекия натиск на лечение (най-често 1,3 АТА до 1,5 АТА) с дълбоки ефекти върху неврологични състояния, които се простират от деца с аноксични мозъчни увреждания. на пациенти с инсулт, болестта на Алцхаймер и разбира се много други проучвания за ЧМТ/сътресение (както остро, така и хронично).
Тук обаче има някои противоречия, които произтичат от недостига на общи данни.
Можем ли да наберем налягането, за да бъдем по-точни? Един от въпросите, които често възникват, е 'кой е най-добрият натиск за мен'? Или казано по друг начин, знаем, че има диапазон за неврологично фокусиран натиск и има диапазон за системен, но в рамките на този диапазон, как можем да знаем кое е най-доброто?
За съжаление отговорът е, че най-често не го правим. Ето защо в много от протоколите често започваме с едно налягане и ако няма подобрение, се гмуркаме към друго налягане и/или добавяме повече интеграции (т.е. други терапии), за да помогнем.
Когато става въпрос за протоколи, фокусирани върху мозъка, често има праг, който след като достигнем, когато изцелението започне да се случва бързо. Това не е толкова очевидно при системните протоколи, но има някои вариации и тук.
Това, което открих за десетилетие практика, не е лесният отговор. Всеки е различен. Колко добре са оптимизирани (или болни)? Какви други терапии ще правят (т.е. какво правят преди, по време и след HBOT)? Нуждаят ли се бавно от повишаване на налягането? И как най-добре можем да тестваме, за да видим какво е оптималното налягане (смятаме), но да сме готови да титруваме нагоре или надолу, ако е необходимо, чрез протокол за лечение и с развитието на клиничния курс. Аз обаче обикновено се придържам към диапазоните, изложени по-горе. 1.3 до 2.0 за неврологични проблеми и 2.0 до 2.4 АТА за по-системни проблеми.
Но с уговорки, разбира се! Защото също така осъзнавам, че не всеки ще има достъп до медицинска камера и съм виждал хора да се лекуват от по-системни наранявания в леки отделения. Ако се излекуват, протоколите почти винаги са по-дълги и често използват други модалности, които синергизират с HBOT.
Добър пример е Джордан Хасей, един от моите клиенти, който е маратонец и олимпийски спортист. Тя имаше изкълчване на ахилесовото сухожилие, което трябваше да заздравее за 4 до 6 седмици според нейните маратонки и вместо това заздрави за две седмици, докато тя използваше лека камера заедно с допълнителна технология за възстановяване преди, по време и след това.
Краткият отговор: повече кислород не е задължително по-добре. Трябва да намерим онази зона на голдилокс, където количеството кислород е оптимално за конкретното състояние, което лекуваме.
